23 апр. 2006 г., 09:36

***

1K 0 6
      Почакай,
      не докосвай деня,
      нека още поспи, 
      не събуждай зората!
 Още скитници бродят
 и майки повиват децата си,
 и душите стаено се молят,
 и сънуват мечтите, съдбата си.
     Почакай,
     нека още поспим !
 Още хлебарите месят погачите
 и вярърът спи във комините,
 и пясъкът търси по стъпките 
 сълзите на хиляди спътници.
    Нека още поспим !
 Защото сутрин кафето размива
 магията на тъжните спомени.
 Защото сутрин си отиваш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Нищо не е винаги,всичко е понякога...!"-така е, и ти добре го знаеш сигурно! Пиши, пиши, пожелавам ти още по-голямо вдъхновение и през новата 2009 година!
  • Да задържиш мига! Но той е миг...
  • Много е хубаво!Поздрави!
  • много нежно!!! ^^
    имам чувството, че виждам целия спящ свят в този стих и картината е прекрасна- миг от вечността...
    поздрави! 6/6
  • Браво!Страхотно е!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...