23 abr 2006, 9:36

*** 

  Poesía
783 0 6
      Почакай,
      не докосвай деня,
      нека още поспи, 
      не събуждай зората!
 Още скитници бродят
 и майки повиват децата си,
 и душите стаено се молят,
 и сънуват мечтите, съдбата си.
     Почакай,
     нека още поспим !
 Още хлебарите месят погачите
 и вярърът спи във комините,
 и пясъкът търси по стъпките 
 сълзите на хиляди спътници.
    Нека още поспим !
 Защото сутрин кафето размива
 магията на тъжните спомени.
 Защото сутрин си отиваш...

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Нищо не е винаги,всичко е понякога...!"-така е, и ти добре го знаеш сигурно! Пиши, пиши, пожелавам ти още по-голямо вдъхновение и през новата 2009 година!
  • Да задържиш мига! Но той е миг...
  • Много е хубаво!Поздрави!
  • много нежно!!! ^^
    имам чувството, че виждам целия спящ свят в този стих и картината е прекрасна- миг от вечността...
    поздрави! 6/6
  • Браво!Страхотно е!
  • Какъв чудесен стих!!!
    МоитеПОЗДРАВЛЕНИЯ!" и душите стаено се молят,
    и сънуват мечтите, съдбата си."
Propuestas
: ??:??