Apr 23, 2006, 9:36 AM

***

  Poetry
1K 0 6
      Почакай,
      не докосвай деня,
      нека още поспи, 
      не събуждай зората!
 Още скитници бродят
 и майки повиват децата си,
 и душите стаено се молят,
 и сънуват мечтите, съдбата си.
     Почакай,
     нека още поспим !
 Още хлебарите месят погачите
 и вярърът спи във комините,
 и пясъкът търси по стъпките 
 сълзите на хиляди спътници.
    Нека още поспим !
 Защото сутрин кафето размива
 магията на тъжните спомени.
 Защото сутрин си отиваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Нищо не е винаги,всичко е понякога...!"-така е, и ти добре го знаеш сигурно! Пиши, пиши, пожелавам ти още по-голямо вдъхновение и през новата 2009 година!
  • Да задържиш мига! Но той е миг...
  • Много е хубаво!Поздрави!
  • много нежно!!! ^^
    имам чувството, че виждам целия спящ свят в този стих и картината е прекрасна- миг от вечността...
    поздрави! 6/6
  • Браво!Страхотно е!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...