Apr 23, 2006, 9:36 AM

***

  Poetry
1K 0 6
      Почакай,
      не докосвай деня,
      нека още поспи, 
      не събуждай зората!
 Още скитници бродят
 и майки повиват децата си,
 и душите стаено се молят,
 и сънуват мечтите, съдбата си.
     Почакай,
     нека още поспим !
 Още хлебарите месят погачите
 и вярърът спи във комините,
 и пясъкът търси по стъпките 
 сълзите на хиляди спътници.
    Нека още поспим !
 Защото сутрин кафето размива
 магията на тъжните спомени.
 Защото сутрин си отиваш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Нищо не е винаги,всичко е понякога...!"-така е, и ти добре го знаеш сигурно! Пиши, пиши, пожелавам ти още по-голямо вдъхновение и през новата 2009 година!
  • Да задържиш мига! Но той е миг...
  • Много е хубаво!Поздрави!
  • много нежно!!! ^^
    имам чувството, че виждам целия спящ свят в този стих и картината е прекрасна- миг от вечността...
    поздрави! 6/6
  • Браво!Страхотно е!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...