***
Ще дойда окъпан
от лазура,
ще бъда добър,
нежен и тих.
Ще целуна
благоговейно
ръката ти
и ще ти подаря
този стих.
Ще те помилвам
по лицето,
от твойте устни
ще отпия
сладък сок,
а пред олтара
на сърцето ти
ще се помоля
с поклон,
смирено-дълбок:
Обичай ме,
любима моя,
с мене
безкрайно бъди!
Нека любовта
ни човешка
блести
като
далечните
звезди.
20.09.2006 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Кабакчиев Все права защищены
