21 sept 2006, 0:29

***

  Poesía
1K 0 1

         Ще дойда окъпан

         от лазура,

         ще бъда добър,

         нежен и тих.

         Ще целуна

         благоговейно

         ръката ти

         и ще ти подаря

         този стих.

         Ще те помилвам

по лицето,

от твойте устни

ще отпия

сладък сок,

а пред олтара

на сърцето ти

ще се помоля

с поклон,

смирено-дълбок:

Обичай ме,

любима моя,

с мене

безкрайно бъди!

Нека любовта

ни човешка

блести

като

далечните

         звезди.

 

20.09.2006 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...