Ще дойда окъпан
от лазура,
ще бъда добър,
нежен и тих.
Ще целуна
благоговейно
ръката ти
и ще ти подаря
този стих.
Ще те помилвам
по лицето,
от твойте устни
ще отпия
сладък сок,
а пред олтара
на сърцето ти
ще се помоля
с поклон,
смирено-дълбок:
Обичай ме,
любима моя,
с мене
безкрайно бъди!
Нека любовта
ни човешка
блести
като
далечните
звезди.
20.09.2006 г.
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
