Ще дойда окъпан
от лазура,
ще бъда добър,
нежен и тих.
Ще целуна
благоговейно
ръката ти
и ще ти подаря
този стих.
Ще те помилвам
по лицето,
от твойте устни
ще отпия
сладък сок,
а пред олтара
на сърцето ти
ще се помоля
с поклон,
смирено-дълбок:
Обичай ме,
любима моя,
с мене
безкрайно бъди!
Нека любовта
ни човешка
блести
като
далечните
звезди.
20.09.2006 г.
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
