Sep 21, 2006, 12:29 AM

*** 

  Poetry
641 0 1

         Ще дойда окъпан

         от лазура,

         ще бъда добър,

         нежен и тих.

         Ще целуна

         благоговейно

         ръката ти

         и ще ти подаря

         този стих.

         Ще те помилвам

по лицето,

от твойте устни

ще отпия

сладък сок,

а пред олтара

на сърцето ти

ще се помоля

с поклон,

смирено-дълбок:

Обичай ме,

любима моя,

с мене

безкрайно бъди!

Нека любовта

ни човешка

блести

като

далечните

         звезди.

 

20.09.2006 г.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??