Ще дойда окъпан
от лазура,
ще бъда добър,
нежен и тих.
Ще целуна
благоговейно
ръката ти
и ще ти подаря
този стих.
Ще те помилвам
по лицето,
от твойте устни
ще отпия
сладък сок,
а пред олтара
на сърцето ти
ще се помоля
с поклон,
смирено-дълбок:
Обичай ме,
любима моя,
с мене
безкрайно бъди!
Нека любовта
ни човешка
блести
като
далечните
звезди.
20.09.2006 г.
© Валентин Кабакчиев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
