13 апр. 2006 г., 17:52

* * *

704 0 0
Да скърцам със зъби привикнах
не откликвам на зло и беда,
чувство добро, леко отритнах,
стига да не е в моя вреда.

Паднах, станах – напред и напред,
а Яворовата любов не чувствам.
И все така – от соаре, на соаре –
с главоболие и студ закусвам.

Труд и знание – така ме учиха
и аз им вярвах... по-преди,
но тук нещата се закучиха
по пясъка всъщност няма следи.

И миг за миг прелитам
един (не беше), друг ли трети...
без да искам залитам
и падам сред цветни тапети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...