Да скърцам със зъби привикнах
не откликвам на зло и беда,
чувство добро, леко отритнах,
стига да не е в моя вреда.

Паднах, станах – напред и напред,
а Яворовата любов не чувствам.
И все така – от соаре, на соаре –
с главоболие и студ закусвам.

Труд и знание – така ме учиха
и аз им вярвах... по-преди,
но тук нещата се закучиха
по пясъка всъщност няма следи.

И миг за миг прелитам
един (не беше), друг ли трети...
без да искам залитам
и падам сред цветни тапети.