Мисълта ми не търпи изменение.
Проблемите ми за никoй не ща да са
обременение.
Сама вървя по пътеката "прозрение".
Заблудените винаги остават в неведение.
Почудата за мен е чувство непознато.
Равносметка току-що направих на всичко
преживяно.
И не се чудете, ако сълзи в очите ми напират,
щом от този свят нивга добро не съзират...
Душата сама блуждае,
надава своя вой...
И веч крещя в тишината...
за миг покой.
Самотата и тъгата ръка за ръка,
от днес наричам ги приятели свои.