4 окт. 2006 г., 15:54

*****

1.4K 0 11
Животът, казват, свършвал със смърт.
Нямало никакво друго решение.
От край-време така е устроен светът-
факт, неподлежащ на съмнение.

Денят, казват също така, умирал с нощта.
Стара истина явна, безспорна.
Но вече е кръгла Земята, върти се. Сега-
е само метафора фразата горна.

Мирът, още разправят, приключвал с война.
Трябвало винаги да бъдем готови.
Занапред пасивно да плащаме дълг свобода:
петролен хомот, електронни окови.

Доброто е наше, скандират, тяхното- зло.
Крайни понятия. Очевидна лъжа.
За Джордж е изгодно, за Хасана- дърво.
Добрият никому не прави злина.

Силният прав е, шепнат, а слабият бяга.
Такъв бил законът на джунглата.
Лъвът убива само от глад. Сит ли е- ляга.
Животно, задоволило си нуждата.

Любовта е, чуйте ги, само плътско желание.
Инстинкт, хормони, химична реакция.
Среден пръст заслужава подобно послание!
Не подлежи на цензура или редакция.

Светът материален, заявяват, духът е измама.
Реклама:"Ти лаком бъди, затлъстявай!
Консумирай сега, утре може за тебе да няма!
Какво ще си купиш с душата? Продавай!"

Страхът фактор е, смеят се, смелият глупав.
Адреналинче, но в удобно кресло.
Вместо червейче- зарибяваща дрога на кука,
а рибките се радват на цветно перо.

Невежата лъскав, ласкан, не иска да знае.
Блести, а вътре мракът бие на кухо.
Съди с лека ръка, но прошка да дава нехае.
Сърцето му глухо е, окото му сухо.



"There is no darkness, but ignorance"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марвин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • де да бях трън по-скоро морска пяна... антинапукопетинче
  • Марвин, ти си като трънче в петата. Напомня, но е факт. Хареса ми стиха ти.
  • Попрекалясал си я,ама това е най доброто което прочетох тази сутрин.браво брато
  • май верно попрекалясах с истината в този случай
  • Камшици са всички думи...
    Невероятно правдив стих!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...