4.10.2006 г., 15:54

*****

1.4K 0 11
Животът, казват, свършвал със смърт.
Нямало никакво друго решение.
От край-време така е устроен светът-
факт, неподлежащ на съмнение.

Денят, казват също така, умирал с нощта.
Стара истина явна, безспорна.
Но вече е кръгла Земята, върти се. Сега-
е само метафора фразата горна.

Мирът, още разправят, приключвал с война.
Трябвало винаги да бъдем готови.
Занапред пасивно да плащаме дълг свобода:
петролен хомот, електронни окови.

Доброто е наше, скандират, тяхното- зло.
Крайни понятия. Очевидна лъжа.
За Джордж е изгодно, за Хасана- дърво.
Добрият никому не прави злина.

Силният прав е, шепнат, а слабият бяга.
Такъв бил законът на джунглата.
Лъвът убива само от глад. Сит ли е- ляга.
Животно, задоволило си нуждата.

Любовта е, чуйте ги, само плътско желание.
Инстинкт, хормони, химична реакция.
Среден пръст заслужава подобно послание!
Не подлежи на цензура или редакция.

Светът материален, заявяват, духът е измама.
Реклама:"Ти лаком бъди, затлъстявай!
Консумирай сега, утре може за тебе да няма!
Какво ще си купиш с душата? Продавай!"

Страхът фактор е, смеят се, смелият глупав.
Адреналинче, но в удобно кресло.
Вместо червейче- зарибяваща дрога на кука,
а рибките се радват на цветно перо.

Невежата лъскав, ласкан, не иска да знае.
Блести, а вътре мракът бие на кухо.
Съди с лека ръка, но прошка да дава нехае.
Сърцето му глухо е, окото му сухо.



"There is no darkness, but ignorance"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марвин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • де да бях трън по-скоро морска пяна... антинапукопетинче
  • Марвин, ти си като трънче в петата. Напомня, но е факт. Хареса ми стиха ти.
  • Попрекалясал си я,ама това е най доброто което прочетох тази сутрин.браво брато
  • май верно попрекалясах с истината в този случай
  • Камшици са всички думи...
    Невероятно правдив стих!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...