* * *
Най-после...
Най-после ще мога да те видя.
Най-после ще подържа дланите ти,
ще те погледна в очите и ще ти кажа,
че те обичам.
Най-после,
ще докосна тялото ти,
ще целуна устните ти,
ще те прегърна...
Дали ще е нощ или ден,
едва ли ще е от значение за мен.
Нали ще съм с теб,
само с теб...
А дали ще почувствам любовта ти,
дали тя съществува,
или за мен е само сън, мечта... илюзия...
Въпрос, на който най-после ще намеря отговор.
Най-после... размечтах се...
Но нали за това са мечтите,
да се сбъдват понякога...
Ех, мечтателко!!!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Иванова Все права защищены
