22 авг. 2006 г., 16:28

^ ^ ^

1.2K 0 6

 

В очите ти яд огнен аз виждам,

Когато заговори той;

Стига с тая ревност неразбрана,

Баща от приятел не се безпокой!

 

Обичам аз теб, обичам и него,

Но ти не приемаш мойта любов,

Сякаш ти нивга не си обичал,

Сякаш не си изпадал в страстен възторг!

 

Гневът в душата ти ме гложди,

Не ми оставя минута покой.

Искам да бъда щастлива, не разбра ли!

Дай ми свобода, не бъди часовой!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дано са стил тези главни букви в началото на всеки ред. Забелязах го и в другите ти творби. Хубаво е.
  • Мда,и на мен ми хареса.2-ки се пишат за глупости.Не вярвам,че някое произведение може да е толкова лошо и отблъскващо,че да има 2-ка.Този,който ти я е написал,или не е знаел какво да прави,или ти е завиждал..Стихчето е хубаво,и наистина изразява чувства..А всеки случай тоя с двойката дори не знае какво да каже,така,че за него е единицата.=)
  • Много силно изразени чувства!!!
    Поздрави, Дани!!!
  • Свободата си я даваме сами,изборът е само наш...Бъди щастлива!
    Усмивка!
  • Не се ядосвай!Оценката не е важна!Важно е какво чувстваш ти!Разбирам те-и аз бях на твоите години/неотдавна/.И на мене ми се е искало да изкрещя нещо подобно на майка ми,която също като твоята/ако съм разбрала правилно/ беше нещо повече от "часовой".На мен ми харесва това,което си написала-важно е,че намираш думи да го изразиш,а не да го държиш в себе си! /Ако искаш пиши ми на мейла-ще ти отговоря!/Поздрави и не се ядосвай за нищо!Животът е прекалено кратък за да го хабим в ядове и сълзи!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...