Aug 22, 2006, 4:28 PM

^ ^ ^

  Poetry
1.2K 0 6

 

В очите ти яд огнен аз виждам,

Когато заговори той;

Стига с тая ревност неразбрана,

Баща от приятел не се безпокой!

 

Обичам аз теб, обичам и него,

Но ти не приемаш мойта любов,

Сякаш ти нивга не си обичал,

Сякаш не си изпадал в страстен възторг!

 

Гневът в душата ти ме гложди,

Не ми оставя минута покой.

Искам да бъда щастлива, не разбра ли!

Дай ми свобода, не бъди часовой!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Дано са стил тези главни букви в началото на всеки ред. Забелязах го и в другите ти творби. Хубаво е.
  • Мда,и на мен ми хареса.2-ки се пишат за глупости.Не вярвам,че някое произведение може да е толкова лошо и отблъскващо,че да има 2-ка.Този,който ти я е написал,или не е знаел какво да прави,или ти е завиждал..Стихчето е хубаво,и наистина изразява чувства..А всеки случай тоя с двойката дори не знае какво да каже,така,че за него е единицата.=)
  • Много силно изразени чувства!!!
    Поздрави, Дани!!!
  • Свободата си я даваме сами,изборът е само наш...Бъди щастлива!
    Усмивка!
  • Не се ядосвай!Оценката не е важна!Важно е какво чувстваш ти!Разбирам те-и аз бях на твоите години/неотдавна/.И на мене ми се е искало да изкрещя нещо подобно на майка ми,която също като твоята/ако съм разбрала правилно/ беше нещо повече от "часовой".На мен ми харесва това,което си написала-важно е,че намираш думи да го изразиш,а не да го държиш в себе си! /Ако искаш пиши ми на мейла-ще ти отговоря!/Поздрави и не се ядосвай за нищо!Животът е прекалено кратък за да го хабим в ядове и сълзи!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...