17 янв. 2008 г., 20:35
* * *
----
Очи, изпълнени с празнота,
изгубени в бездна на безумие...
Предадена усмивка срещна самота
в новото си бъдеще, изпълнено с тъга.
Изчезнаха мечтите, сменени с илюзии
за допир първи и последен с любовта.
Умират чувствата, пораждайки заблудите
за минало и бъдеще в играта на реалността.
Очи безкрайно тъжни и изгубени,
навяват болезнен спомен за радостта.
Дълбока сянка на настоящата съдба,
допуснала представата за грешна красота.
© Виктория Минева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Благодаря на всички за хубавите коментари. Вече пиша по-рядко поезия, концентрирах се по-скоро към писателска дейност. Но винаги влагам всичко от себе си и знам, че тук, в този сайт намирам сродни души и разбиране. Чета всичко написано от всички.
-
Браво!!!Поздравления!!!Много ми хареса!!!!
-
Добреееееее!!! Хубаво!
-
Прекрасен стих!!!
Поздравявам те най-сърдечно!
-
много ми хареса!браво!
-
Поздравления...Много ми хареса...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Хубаво казано и написано!
с обич, Виктория.