17 янв. 2008 г., 20:35

* * *

1.1K 0 7

----

 

Очи, изпълнени с празнота,
изгубени в бездна на безумие...
Предадена усмивка срещна самота
в новото си бъдеще, изпълнено с тъга.

 

Изчезнаха мечтите, сменени с илюзии
за допир първи и последен с любовта.
Умират чувствата, пораждайки заблудите
за минало и бъдеще в играта на реалността.

 

Очи безкрайно тъжни и изгубени,
навяват болезнен спомен за радостта.
Дълбока сянка на настоящата съдба,
допуснала представата за грешна красота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Минева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих!
    Хубаво казано и написано!
    с обич, Виктория.
  • Благодаря на всички за хубавите коментари. Вече пиша по-рядко поезия, концентрирах се по-скоро към писателска дейност. Но винаги влагам всичко от себе си и знам, че тук, в този сайт намирам сродни души и разбиране. Чета всичко написано от всички.
  • Браво!!!Поздравления!!!Много ми хареса!!!!
  • Добреееееее!!! Хубаво!
  • Прекрасен стих!!!
    Поздравявам те най-сърдечно!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...