17 ene 2008, 20:35

* * *

1.1K 0 7

----

 

Очи, изпълнени с празнота,
изгубени в бездна на безумие...
Предадена усмивка срещна самота
в новото си бъдеще, изпълнено с тъга.

 

Изчезнаха мечтите, сменени с илюзии
за допир първи и последен с любовта.
Умират чувствата, пораждайки заблудите
за минало и бъдеще в играта на реалността.

 

Очи безкрайно тъжни и изгубени,
навяват болезнен спомен за радостта.
Дълбока сянка на настоящата съдба,
допуснала представата за грешна красота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Минева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесен стих!
    Хубаво казано и написано!
    с обич, Виктория.
  • Благодаря на всички за хубавите коментари. Вече пиша по-рядко поезия, концентрирах се по-скоро към писателска дейност. Но винаги влагам всичко от себе си и знам, че тук, в този сайт намирам сродни души и разбиране. Чета всичко написано от всички.
  • Браво!!!Поздравления!!!Много ми хареса!!!!
  • Добреееееее!!! Хубаво!
  • Прекрасен стих!!!
    Поздравявам те най-сърдечно!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...