Jan 17, 2008, 8:35 PM

* * * 

  Poetry » Phylosophy
787 0 7

----

 

Очи, изпълнени с празнота,
изгубени в бездна на безумие...
Предадена усмивка срещна самота
в новото си бъдеще, изпълнено с тъга.

 

Изчезнаха мечтите, сменени с илюзии
за допир първи и последен с любовта.
Умират чувствата, пораждайки заблудите
за минало и бъдеще в играта на реалността.

 

Очи безкрайно тъжни и изгубени,
навяват болезнен спомен за радостта.
Дълбока сянка на настоящата съдба,
допуснала представата за грешна красота.

© Виктория Минева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чудесен стих!
    Хубаво казано и написано!
    с обич, Виктория.
  • Благодаря на всички за хубавите коментари. Вече пиша по-рядко поезия, концентрирах се по-скоро към писателска дейност. Но винаги влагам всичко от себе си и знам, че тук, в този сайт намирам сродни души и разбиране. Чета всичко написано от всички.
  • Браво!!!Поздравления!!!Много ми хареса!!!!
  • Добреееееее!!! Хубаво!
  • Прекрасен стих!!!
    Поздравявам те най-сърдечно!
  • много ми хареса!браво!
  • Поздравления...Много ми хареса...
Random works
: ??:??