* * *
и кървави следите им засъхваха по снимката,
защото ти отиде си със полъха
внезапно влезнал през прозореца;
Облечен във мечтание
изпратих те със нежелание
прикрих следите ти в мълчание
поръсени от твоето сияние;
В тъмното очите ти ме гледат
усещам топлият ти дъх във стаята
нозете ти към мен пристъпват
ръцете ти усещам по косите си;
Мечтая си със чашата в ръка и чакам те,
защото някой ден вратата ще проскърца
на прага й ще се усмихваш лекичко
ще казваш тихичко-"Обичам те".
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Чакъров Все права защищены