26.06.2006 г., 22:57

* * *

1K 0 1
Горещите сълзи прогаряха хартията
и кървави следите им засъхваха по снимката,
защото ти отиде си със полъха
внезапно влезнал през прозореца;

Облечен във мечтание
изпратих те със нежелание
прикрих следите ти в мълчание
поръсени от твоето сияние;

В тъмното очите ти ме гледат
усещам топлият ти дъх във стаята
нозете ти към мен пристъпват
ръцете ти усещам по косите си;

Мечтая си със чашата в ръка и чакам те,
защото някой ден вратата ще проскърца
на прага й ще се усмихваш лекичко
ще казваш тихичко-"Обичам те".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Чакъров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...