26 jun 2006, 22:57

* * *

  Poesía
998 0 1
Горещите сълзи прогаряха хартията
и кървави следите им засъхваха по снимката,
защото ти отиде си със полъха
внезапно влезнал през прозореца;

Облечен във мечтание
изпратих те със нежелание
прикрих следите ти в мълчание
поръсени от твоето сияние;

В тъмното очите ти ме гледат
усещам топлият ти дъх във стаята
нозете ти към мен пристъпват
ръцете ти усещам по косите си;

Мечтая си със чашата в ръка и чакам те,
защото някой ден вратата ще проскърца
на прага й ще се усмихваш лекичко
ще казваш тихичко-"Обичам те".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Чакъров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...