26 jun 2006, 22:57

* * *

  Poesía
999 0 1
Горещите сълзи прогаряха хартията
и кървави следите им засъхваха по снимката,
защото ти отиде си със полъха
внезапно влезнал през прозореца;

Облечен във мечтание
изпратих те със нежелание
прикрих следите ти в мълчание
поръсени от твоето сияние;

В тъмното очите ти ме гледат
усещам топлият ти дъх във стаята
нозете ти към мен пристъпват
ръцете ти усещам по косите си;

Мечтая си със чашата в ръка и чакам те,
защото някой ден вратата ще проскърца
на прага й ще се усмихваш лекичко
ще казваш тихичко-"Обичам те".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Чакъров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...