13 июл. 2006 г., 16:39

* * *

1.1K 0 1


Търпеливо изчаквам да свърши деня -

да изгрее луната, за да затворя очи,

да пропътувам земята и да бъда с тебе.

Търпеливо изчаквам звездната шир -

и небето от форми да се слее с мене,

за да усетя безкрая, да се усмихна,

да затворя бавно очи и да потъна –

дълбоко. 

 

Тогава безумно щастлива съм, че отново говоря с тебе,

че те виждам, чувствам, докосвам –

и чудно е, колко силно все още усещам те –

сякаш бе полъх, искра...

и как тайно копнея отново да чезна в стихийната нежност.

 

А сега, когато отново живея,

спомена безмолно търси врата - да избяга,

но аз ключа отдавна изхвърлих -

защото искам да спомням тази творяща ръка,

която рисуваше всичко в червено...

която даряваше светлината с магия от звуци,

а върху земята сипеше пареща свежест.


Не ще казвам думички повече –

Нито липсваш ми,

ще те чакам,

ела...

Щастлива съм, че дори за малко

пътя ми преплете се с тебе,

а сега там има една дълбока, красива, сладка следа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...