Jul 13, 2006, 4:39 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 1


Търпеливо изчаквам да свърши деня -

да изгрее луната, за да затворя очи,

да пропътувам земята и да бъда с тебе.

Търпеливо изчаквам звездната шир -

и небето от форми да се слее с мене,

за да усетя безкрая, да се усмихна,

да затворя бавно очи и да потъна –

дълбоко. 

 

Тогава безумно щастлива съм, че отново говоря с тебе,

че те виждам, чувствам, докосвам –

и чудно е, колко силно все още усещам те –

сякаш бе полъх, искра...

и как тайно копнея отново да чезна в стихийната нежност.

 

А сега, когато отново живея,

спомена безмолно търси врата - да избяга,

но аз ключа отдавна изхвърлих -

защото искам да спомням тази творяща ръка,

която рисуваше всичко в червено...

която даряваше светлината с магия от звуци,

а върху земята сипеше пареща свежест.


Не ще казвам думички повече –

Нито липсваш ми,

ще те чакам,

ела...

Щастлива съм, че дори за малко

пътя ми преплете се с тебе,

а сега там има една дълбока, красива, сладка следа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...