24 авг. 2006 г., 12:01

- - -/ - - -@

884 0 0

Искаш ли ме?
Протегни ръка и аз ще бъда твоя.
Аз съм цвете, обградено от тръни.
Страх те е от бодлите ли?
Болката е нещо мигновено,
а аз ще бъда твоя цял живот.
Не можеш да ме стигнеш ли?
Тогава изсечи с меча на любовта
всички тръни, всички бодли,
които ти пречат да стигнеш до мен.
           Иначе ще умра...
Те изпиват всяка моя капка живот
с всеки изминал час.
Побързай! Вече съм пожълтяла...
нямам сили... Откъсни ме
и ме сложи до сърцето си.
Там е топло, нали?
Няма тръни, няма бодли...
само любов...
            Откъсни ме!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НЯКОЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....