Aug 24, 2006, 12:01 PM

- - -/ - - -@

  Poetry
877 0 0

Искаш ли ме?
Протегни ръка и аз ще бъда твоя.
Аз съм цвете, обградено от тръни.
Страх те е от бодлите ли?
Болката е нещо мигновено,
а аз ще бъда твоя цял живот.
Не можеш да ме стигнеш ли?
Тогава изсечи с меча на любовта
всички тръни, всички бодли,
които ти пречат да стигнеш до мен.
           Иначе ще умра...
Те изпиват всяка моя капка живот
с всеки изминал час.
Побързай! Вече съм пожълтяла...
нямам сили... Откъсни ме
и ме сложи до сърцето си.
Там е топло, нали?
Няма тръни, няма бодли...
само любов...
            Откъсни ме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© НЯКОЯ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...