24.08.2006 г., 12:01

- - -/ - - -@

879 0 0

Искаш ли ме?
Протегни ръка и аз ще бъда твоя.
Аз съм цвете, обградено от тръни.
Страх те е от бодлите ли?
Болката е нещо мигновено,
а аз ще бъда твоя цял живот.
Не можеш да ме стигнеш ли?
Тогава изсечи с меча на любовта
всички тръни, всички бодли,
които ти пречат да стигнеш до мен.
           Иначе ще умра...
Те изпиват всяка моя капка живот
с всеки изминал час.
Побързай! Вече съм пожълтяла...
нямам сили... Откъсни ме
и ме сложи до сърцето си.
Там е топло, нали?
Няма тръни, няма бодли...
само любов...
            Откъсни ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НЯКОЯ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...