24.08.2006 г., 12:01

- - -/ - - -@

878 0 0

Искаш ли ме?
Протегни ръка и аз ще бъда твоя.
Аз съм цвете, обградено от тръни.
Страх те е от бодлите ли?
Болката е нещо мигновено,
а аз ще бъда твоя цял живот.
Не можеш да ме стигнеш ли?
Тогава изсечи с меча на любовта
всички тръни, всички бодли,
които ти пречат да стигнеш до мен.
           Иначе ще умра...
Те изпиват всяка моя капка живот
с всеки изминал час.
Побързай! Вече съм пожълтяла...
нямам сили... Откъсни ме
и ме сложи до сърцето си.
Там е топло, нали?
Няма тръни, няма бодли...
само любов...
            Откъсни ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© НЯКОЯ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...