24 июл. 2006 г., 11:43

* * *

729 0 9
Топлината на нощта се сви до един радиатор.
И тя мълчи, когато те целувам.
Притихнала и заскрежена,
мълчи нощта, и когато ме откриваш.
Мълча и аз, когато те намирам.
Вълна, след нея друга
в очите ти прииждат,
разбиват каменни стени, разпенват
замръзналото тяло на нощта...
Надявам се, дано разбираш,
колко странно – без мисъл и заслуга -
сега съм там, където чайки
времето предат и вик след вик
върху вълни го нижат.
Сред пясъчни тела се то мени
и песен във фибри вятърни звучи.
И кафеджията е също там,
но някък странен и чудат.
И чувам сам, че ти говоря.
И усмивката ти още виждам -
отблясък, като пръски сред вълни,
и топъл повей сред крила на чайки.
Ръцете ти до чашите с кафе
на масата лежат красиви,
като малки бели лодки край брега...
Чудатите мъже по бански
разтварят се и чезнат във морето.
Оставаме сами край масата с кафе,
и аз и ти сред ято чайки скрити,
които времето с крила извайват,
сред пясъчни тела менят –
творят море в небе и пресъздават,
морски гатанки по котешки мълвят
и по звезди гадаят.
Докато нощта се свие до един радиатор
и птиците заспят,
когато ме откриваш,
и аз когато те намирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много , Много е хубаво! Пишеше страхотно!
  • удоволствие беше за мен да те чета..
  • "сега съм там, където чайки
    времето предат и вик след вик
    върху вълни го нижат.
    Сред пясъчни тела се то мени
    и песен във фибри вятърни звучи."
    Направо се омаях!
    Поздравления!
  • И това е много красиво. Само се чудя защо не си им сложил заглавия. Но това е избор на автора. Поздравявам те.
  • Поздрав!Чудесен стих!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...