k (Герхард Иванов)
16 13
13 июл. 2008 г., 07:19

* * * 

  Поэзия » Другая
911 0 4

Бяла стая

     и мрак...

Преглеждам пространството,

намирам в него димящи спомени от

отдавна умрели усмивки

и мечти, и... плачове...

 

Мрак

    в бялата стая...

Намирам в прозореца

телефона на отдавна 

изчезнала любов, усмивки

и мечти, и... плачове...

 

Огън

    догаря сърцето...

Набирам цифрите,

чувам само тишината

на спомените, усмивките

и мечтите, и... плачовете...

                            А може би шепота на огъня?

 

© Герхард Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • почувствах го! Пиши!!!
  • пространсвотото - поправи си го...

    Харесах!
  • Доста въздействащо!
  • "Преглеждам пространствотото,

    намирам в него димящи спомени от

    отдавна умрели усмивки

    и мечти, и... плачове..."

    Представата, че някой преди нас
    в пространството живял е и е дишал
    и е мечтал... ни кара да очакваме,
    че и след нас когато стане тихо
    ще има някой, който да поплаче...

    Пишеш въздействащо!Поздравления!

Предложения
: ??:??