* * *
Бяла стая
и мрак...
Преглеждам пространството,
намирам в него димящи спомени от
отдавна умрели усмивки
и мечти, и... плачове...
Мрак
в бялата стая...
Намирам в прозореца
телефона на отдавна
изчезнала любов, усмивки
и мечти, и... плачове...
Огън
догаря сърцето...
Набирам цифрите,
чувам само тишината
на спомените, усмивките
и мечтите, и... плачовете...
А може би шепота на огъня?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Герхард Иванов Все права защищены
