* * *
Бяла стая
и мрак...
Преглеждам пространството,
намирам в него димящи спомени от
отдавна умрели усмивки
и мечти, и... плачове...
Мрак
в бялата стая...
Намирам в прозореца
телефона на отдавна
изчезнала любов, усмивки
и мечти, и... плачове...
Огън
догаря сърцето...
Набирам цифрите,
чувам само тишината
на спомените, усмивките
и мечтите, и... плачовете...
А може би шепота на огъня?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Герхард Иванов Всички права запазени
