* * *
Бяла стая
и мрак...
Преглеждам пространството,
намирам в него димящи спомени от
отдавна умрели усмивки
и мечти, и... плачове...
Мрак
в бялата стая...
Намирам в прозореца
телефона на отдавна
изчезнала любов, усмивки
и мечти, и... плачове...
Огън
догаря сърцето...
Набирам цифрите,
чувам само тишината
на спомените, усмивките
и мечтите, и... плачовете...
А може би шепота на огъня?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Герхард Иванов Todos los derechos reservados
