13 jul 2008, 7:19

* * *

  Poesía » Otra
1.2K 0 4

Бяла стая

     и мрак...

Преглеждам пространството,

намирам в него димящи спомени от

отдавна умрели усмивки

и мечти, и... плачове...

 

Мрак

    в бялата стая...

Намирам в прозореца

телефона на отдавна 

изчезнала любов, усмивки

и мечти, и... плачове...

 

Огън

    догаря сърцето...

Набирам цифрите,

чувам само тишината

на спомените, усмивките

и мечтите, и... плачовете...

                            А може би шепота на огъня?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Герхард Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • почувствах го! Пиши!!!
  • пространсвотото - поправи си го...

    Харесах!
  • Доста въздействащо!
  • "Преглеждам пространствотото,

    намирам в него димящи спомени от

    отдавна умрели усмивки

    и мечти, и... плачове..."

    Представата, че някой преди нас
    в пространството живял е и е дишал
    и е мечтал... ни кара да очакваме,
    че и след нас когато стане тихо
    ще има някой, който да поплаче...

    Пишеш въздействащо!Поздравления!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...