Бяла стая
и мрак...
Преглеждам пространството,
намирам в него димящи спомени от
отдавна умрели усмивки
и мечти, и... плачове...
Мрак
в бялата стая...
Намирам в прозореца
телефона на отдавна
изчезнала любов, усмивки
и мечти, и... плачове...
Огън
догаря сърцето...
Набирам цифрите,
чувам само тишината
на спомените, усмивките
и мечтите, и... плачовете...
А може би шепота на огъня?
© Герхард Иванов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
