23 июл. 2006 г., 15:55

* * * 

  Поэзия
700 0 7
ЕДНА ТРОХА ЛЮБОВ
ВЗЕТА ОТ ХЛЯБА НА РАЗДОРА
Е КАТО ЗАГУБЕНА ОТРОВА
ТОВА ЛИ Е НАшЕТО СПАСЕНИЕ В СВЕТА?

В ТЕЗИ СКЪПИ ВРЕМЕНА
ДОРИ И ЛЮБОВТА НЕ СТРУВА
А НИЕ ХРОРА СМЕ-И ХЕЙ ТАКА
ПРЕВРЪщАМЕ ЖИВОТА СИ В РАЗРУХА.

ЕДНИ ОчИ ГЛЕДАщИ НАГОРЕ
ВЕДНЪЖ ЗАТВОРЕНИ НЕ МОГАТ ДА СТОЯТ
ВСЕ ТОЗИ ГЛАД ВСЕ ТАЗИ УМОРА
ЗА ОБИч ЗА ТРОХИчКА ХЛЯБ.

ВЯРАТА СЯКАш ПОТЪНА В ЗЕМЯТА
ОСТАНАХА НЕЗБУДНАТИ НАшИТЕ МЕчТИ
ЗАщО ДА ВЯРВАМЕ В ДОБРОТО
КАТО УТРЕ щЕ НИ ПОКОРИ СМЪРТТА?

И ТЪЙ ГОЛИ ГОЛЕНИчКИ
БЕЗ ДРЕХИ С ПУСТИ СУРА
щЕ ОТЛЕТЯТ ДУшИТЕ НИ В БЕЗКРАЯ
,А НИЕ щЕ КОПНЕЕМ РАЯ!!!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??