* * *
и връщат теб и спомена, гласа.
Мечтите обезобразени са от гордостта,
но, моля те, бори се за обичта!
Забързани, объркани слова,
напират съзнието ми сега,
искат да ти напомнят истина една,
че ти отрече се от мен и любовтта.
Чaшата с вино блести,
подмамва те с блясък фалшив,
към пиянството протягаш ръка,
а мен остави завинаги сама!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
