* * *
и връщат теб и спомена, гласа.
Мечтите обезобразени са от гордостта,
но, моля те, бори се за обичта!
Забързани, объркани слова,
напират съзнието ми сега,
искат да ти напомнят истина една,
че ти отрече се от мен и любовтта.
Чaшата с вино блести,
подмамва те с блясък фалшив,
към пиянството протягаш ръка,
а мен остави завинаги сама!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
