7 окт. 2006 г., 18:21

* * *

705 0 8
Глухо мълчание,
сатенено-нежна е ноща,
пробужда се страстта в мене,
но дъжда следите ти изстри-
отдавна....
Но аз те чакам,
скрита умело от тъмнината.
Уморени от чакане,
клепачите натежават-
зове ме съня.
Но аз не искам да заспивам-
задъхана рими редя,
послания изпращам към тебе-
по тишината летят,
хайде,приюти ги-
нека подслонят се в твоята душа!!!
И ще тръгнеш ти-
задъхан от вълнение,
ще почукаш на вратата!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....