7 окт. 2006 г., 18:21

* * *

702 0 8
Глухо мълчание,
сатенено-нежна е ноща,
пробужда се страстта в мене,
но дъжда следите ти изстри-
отдавна....
Но аз те чакам,
скрита умело от тъмнината.
Уморени от чакане,
клепачите натежават-
зове ме съня.
Но аз не искам да заспивам-
задъхана рими редя,
послания изпращам към тебе-
по тишината летят,
хайде,приюти ги-
нека подслонят се в твоята душа!!!
И ще тръгнеш ти-
задъхан от вълнение,
ще почукаш на вратата!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...