7 oct 2006, 18:21

* * *

  Poesía
704 0 8
Глухо мълчание,
сатенено-нежна е ноща,
пробужда се страстта в мене,
но дъжда следите ти изстри-
отдавна....
Но аз те чакам,
скрита умело от тъмнината.
Уморени от чакане,
клепачите натежават-
зове ме съня.
Но аз не искам да заспивам-
задъхана рими редя,
послания изпращам към тебе-
по тишината летят,
хайде,приюти ги-
нека подслонят се в твоята душа!!!
И ще тръгнеш ти-
задъхан от вълнение,
ще почукаш на вратата!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...