7 oct 2006, 18:21

* * *

  Poesía
700 0 8
Глухо мълчание,
сатенено-нежна е ноща,
пробужда се страстта в мене,
но дъжда следите ти изстри-
отдавна....
Но аз те чакам,
скрита умело от тъмнината.
Уморени от чакане,
клепачите натежават-
зове ме съня.
Но аз не искам да заспивам-
задъхана рими редя,
послания изпращам към тебе-
по тишината летят,
хайде,приюти ги-
нека подслонят се в твоята душа!!!
И ще тръгнеш ти-
задъхан от вълнение,
ще почукаш на вратата!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...