25 июл. 2006 г., 16:44

* * *

863 0 2

Мразя те, мразя мисълта за теб,
защото тя ме непрестанно преследва.
Мразя те и не разбирам защо
съзнанието ми безпощадно обсебваш.

Мразя себе си, мразя живота,
който аз водя сега.
Животът ми - празен, самотен,
проблясваща в него едничка искра
 - това си ти...

Мразя, мразя вече всеки ден
 - изгрева дори не мога да понасям.
Все една и съща буря бушува във мен
и всичко след себе си отнася...

Да - не мога да се боря!
Нямам сили за това...
Вечно измъчващ, незнаещ умора
 - такъв е блянът ми по твоята душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Енева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересни настроения виждам в написаното от теб, от единия полюс на другия?
  • Хахаха... Ами аз никого не мразя, тази "омраза" както я наричам е провокирана от една доста отчаяна и силна любов.Тя кара лирическата героиня да ненавижда всичко около себе си, защото не е щастлива и явно любовта й е несподелена и прекалено обсебваща. Но стихотворението не е за омраза, а за любов - неразбрана и мъчителна сама по себе си...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...