Jul 25, 2006, 4:44 PM

* * *

  Poetry
864 0 2

Мразя те, мразя мисълта за теб,
защото тя ме непрестанно преследва.
Мразя те и не разбирам защо
съзнанието ми безпощадно обсебваш.

Мразя себе си, мразя живота,
който аз водя сега.
Животът ми - празен, самотен,
проблясваща в него едничка искра
 - това си ти...

Мразя, мразя вече всеки ден
 - изгрева дори не мога да понасям.
Все една и съща буря бушува във мен
и всичко след себе си отнася...

Да - не мога да се боря!
Нямам сили за това...
Вечно измъчващ, незнаещ умора
 - такъв е блянът ми по твоята душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Енева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Интересни настроения виждам в написаното от теб, от единия полюс на другия?
  • Хахаха... Ами аз никого не мразя, тази "омраза" както я наричам е провокирана от една доста отчаяна и силна любов.Тя кара лирическата героиня да ненавижда всичко около себе си, защото не е щастлива и явно любовта й е несподелена и прекалено обсебваща. Но стихотворението не е за омраза, а за любов - неразбрана и мъчителна сама по себе си...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...