Мразя те, мразя мисълта за теб,
защото тя ме непрестанно преследва.
Мразя те и не разбирам защо
съзнанието ми безпощадно обсебваш.
Мразя себе си, мразя живота,
който аз водя сега.
Животът ми - празен, самотен,
проблясваща в него едничка искра
- това си ти...
Мразя, мразя вече всеки ден
- изгрева дори не мога да понасям.
Все една и съща буря бушува във мен
и всичко след себе си отнася...
Да - не мога да се боря!
Нямам сили за това...
Вечно измъчващ, незнаещ умора
- такъв е блянът ми по твоята душа...
© Милена Енева All rights reserved.