Jul 25, 2006, 4:44 PM

* * * 

  Poetry
669 0 2

Мразя те, мразя мисълта за теб,
защото тя ме непрестанно преследва.
Мразя те и не разбирам защо
съзнанието ми безпощадно обсебваш.

Мразя себе си, мразя живота,
който аз водя сега.
Животът ми - празен, самотен,
проблясваща в него едничка искра
 - това си ти...

Мразя, мразя вече всеки ден
 - изгрева дори не мога да понасям.
Все една и съща буря бушува във мен
и всичко след себе си отнася...

Да - не мога да се боря!
Нямам сили за това...
Вечно измъчващ, незнаещ умора
 - такъв е блянът ми по твоята душа...

© Милена Енева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересни настроения виждам в написаното от теб, от единия полюс на другия?
  • Хахаха... Ами аз никого не мразя, тази "омраза" както я наричам е провокирана от една доста отчаяна и силна любов.Тя кара лирическата героиня да ненавижда всичко около себе си, защото не е щастлива и явно любовта й е несподелена и прекалено обсебваща. Но стихотворението не е за омраза, а за любов - неразбрана и мъчителна сама по себе си...
Random works
: ??:??