25 jul 2006, 16:44

* * *

  Poesía
859 0 2

Мразя те, мразя мисълта за теб,
защото тя ме непрестанно преследва.
Мразя те и не разбирам защо
съзнанието ми безпощадно обсебваш.

Мразя себе си, мразя живота,
който аз водя сега.
Животът ми - празен, самотен,
проблясваща в него едничка искра
 - това си ти...

Мразя, мразя вече всеки ден
 - изгрева дори не мога да понасям.
Все една и съща буря бушува във мен
и всичко след себе си отнася...

Да - не мога да се боря!
Нямам сили за това...
Вечно измъчващ, незнаещ умора
 - такъв е блянът ми по твоята душа...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Енева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересни настроения виждам в написаното от теб, от единия полюс на другия?
  • Хахаха... Ами аз никого не мразя, тази "омраза" както я наричам е провокирана от една доста отчаяна и силна любов.Тя кара лирическата героиня да ненавижда всичко около себе си, защото не е щастлива и явно любовта й е несподелена и прекалено обсебваща. Но стихотворението не е за омраза, а за любов - неразбрана и мъчителна сама по себе си...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...