3 мар. 2008 г., 10:09

***

889 0 3
 

Студено ли ти е?... Защото в мене е студено...

Ще ме завиеш ли със твоя шал?

Дали ръцете ми до твойте ще поемеш,

както всичко друго си ми дал...

 

Ще ме приютиш ли във прегръдка?

Вплетени - ръце в ръце...

Ще възродиш ли тази тръпка?...

Да съм пак невинното дете...

 

Ще ме пазиш ли от всичко лошо?

Ще съм послушна, ако бдиш над мен...

Ще бъда твойто малко вчера,

в мен ще виждаш утрешния ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...