9 авг. 2006 г., 14:04

***

828 0 6

 

 

***

               

Не ме събуждай, закъсняло утро,

разстлало се по сънените покриви,

потропващо по спящите прозорци,

преливащо от уличните локви.

 

Сънят ми още не е досънуван,

свещта ми не е догоряла,

косите ми са още нецелунати,

нощта ми не е побеляла.

 

Недей да гониш мрака от прозореца,

почакай – не е време още!

Недей да будиш птиците и хората,

недей да разпиляваш мойта нощ.

 

Смили се – остави ме да дочакам

свещта във свещника да изгори,

да дойде Той в съня ми незавършен

и да целуне жадните коси.

        

                            21.07.2004

 

                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...