9 авг. 2006 г., 14:04

***

832 0 6

 

 

***

               

Не ме събуждай, закъсняло утро,

разстлало се по сънените покриви,

потропващо по спящите прозорци,

преливащо от уличните локви.

 

Сънят ми още не е досънуван,

свещта ми не е догоряла,

косите ми са още нецелунати,

нощта ми не е побеляла.

 

Недей да гониш мрака от прозореца,

почакай – не е време още!

Недей да будиш птиците и хората,

недей да разпиляваш мойта нощ.

 

Смили се – остави ме да дочакам

свещта във свещника да изгори,

да дойде Той в съня ми незавършен

и да целуне жадните коси.

        

                            21.07.2004

 

                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...