***
***
Не ме събуждай, закъсняло утро,
разстлало се по сънените покриви,
потропващо по спящите прозорци,
преливащо от уличните локви.
Сънят ми още не е досънуван,
свещта ми не е догоряла,
косите ми са още нецелунати,
нощта ми не е побеляла.
Недей да гониш мрака от прозореца,
почакай – не е време още!
Недей да будиш птиците и хората,
недей да разпиляваш мойта нощ.
Смили се – остави ме да дочакам
свещта във свещника да изгори,
да дойде Той в съня ми незавършен
и да целуне жадните коси.
21.07.2004
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Всички права запазени
