Предаден си от уж верен приятел.
Обидата преглъщаш с горчиво кафе
и сам решаваш да си нападател.
Не трябва другия да е добре, щом на тебе ти е зле.
Замисляш хиляда мръсотии.
Я динени кори.Я бутваш тук-там по някой лев.
Или пък разни груби щуротии.
И после се усмихваш с кеф.
Присмиваш се на хорското нещастие,
Макар ти сам да си калта.
Но нали бедата не е беда,
щом е споделена тя. ...