sharata (Димитър Атанасов)
9 23
30 июл. 2008 г., 08:19

*** 

  Поэзия » Любовная
987 0 2

Събирам сълзите си и те

извайвам като млад скулптор.

Непорочна към омразата,

даваща живот на всичко.

 

И започвам да те виждам,

в сгради, хора във въздуха.

Нима е възможно

да си ми по-нужна от въздуха?

 

Казват,че хората умират без него.

Но не само без него…

Мисля, че умирам всяка секунда,

прекарана без твоето съвършенство.

© Димитър Атанасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??