***

30 jul 2008, 8:19

Poesía » De amor

962 0 2

Събирам сълзите си и те

извайвам като млад скулптор.

Непорочна към омразата,

даваща живот на всичко.

И започвам да те виждам,

в сгради, хора във въздуха.

Нима е възможно

да си ми по-нужна от въздуха?

Казват,че хората умират без него.

Но не само без него…

Мисля, че умирам всяка секунда,

прекарана без твоето съвършенство.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.