Събирам сълзите си и те
извайвам като млад скулптор.
Непорочна към омразата,
даваща живот на всичко.
И започвам да те виждам,
в сгради, хора във въздуха.
Нима е възможно
да си ми по-нужна от въздуха?
Казват,че хората умират без него.
Но не само без него…
Мисля, че умирам всяка секунда,
прекарана без твоето съвършенство.
© Димитър Атанасов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
