sharata (Димитър Атанасов)
9 23
Jul 30, 2008, 8:19 AM

*** 

  Poetry » Love
910 0 2

Събирам сълзите си и те

извайвам като млад скулптор.

Непорочна към омразата,

даваща живот на всичко.

 

И започвам да те виждам,

в сгради, хора във въздуха.

Нима е възможно

да си ми по-нужна от въздуха?

 

Казват,че хората умират без него.

Но не само без него…

Мисля, че умирам всяка секунда,

прекарана без твоето съвършенство.

© Димитър Атанасов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??