kras (Красимир)
8 9
30 сент. 2006 г., 16:34

*** 

  Поэзия
674 0 2

Когато нощ се спусне над града,
и един по един угасват прозорците
остават слепи за човешката тъга.
Сред тишината свещена се чува ридае,                       
някой тихо молитви мълви         
да не изгуби скръбната си вяра.                                     
Утре насъщен хляб на масата да сложи,                             
децата  да не ходят гладни и боси.   

© Красимир Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • има нещо в това есе...
  • Много вярно е стихчето!Поздрави!"Утре насъщен хляб на масата да сложи,
    децата да не ходят гладни и боси."тъжно и искрено
    "остават слепи за човешката тъга."-жестока истина!
Предложения
: ??:??