***
Когато нощ се спусне над града,
и един по един угасват прозорците
остават слепи за човешката тъга.
Сред тишината свещена се чува ридае,
някой тихо молитви мълви
да не изгуби скръбната си вяра.
Утре насъщен хляб на масата да сложи,
децата да не ходят гладни и боси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Все права защищены