Sep 30, 2006, 4:34 PM

***

Poetry

974 0 2

Когато нощ се спусне над града,
и един по един угасват прозорците
остават слепи за човешката тъга.
Сред тишината свещена се чува ридае,
някой тихо молитви мълви
да не изгуби скръбната си вяра.
Утре насъщен хляб на масата да сложи,
децата да не ходят гладни и боси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ЧАР (Чавдар Кунчев)

има нещо в това есе...

2006-10-01T05:59:44+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много вярно е стихчето!Поздрави!"Утре насъщен хляб на масата да сложи,
децата да не ходят гладни и боси."тъжно и искрено
"остават слепи за човешката тъга."-жестока истина!

2006-09-30T19:03:29+03:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0