Sep 30, 2006, 4:34 PM

***

Poetry

969 0 2

Когато нощ се спусне над града,
и един по един угасват прозорците
остават слепи за човешката тъга.
Сред тишината свещена се чува ридае,
някой тихо молитви мълви
да не изгуби скръбната си вяра.
Утре насъщен хляб на масата да сложи,
децата да не ходят гладни и боси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ЧАР (Чавдар Кунчев)

има нещо в това есе...

2006-10-01T05:59:44+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много вярно е стихчето!Поздрави!"Утре насъщен хляб на масата да сложи,
децата да не ходят гладни и боси."тъжно и искрено
"остават слепи за човешката тъга."-жестока истина!

2006-09-30T19:03:29+03:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0