kras (Красимир)
8 9
Sep 30, 2006, 4:34 PM

*** 

  Poetry
756 0 2

Когато нощ се спусне над града,
и един по един угасват прозорците
остават слепи за човешката тъга.
Сред тишината свещена се чува ридае,                       
някой тихо молитви мълви         
да не изгуби скръбната си вяра.                                     
Утре насъщен хляб на масата да сложи,                             
децата  да не ходят гладни и боси.   

© Красимир All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • има нещо в това есе...
  • Много вярно е стихчето!Поздрави!"Утре насъщен хляб на масата да сложи,
    децата да не ходят гладни и боси."тъжно и искрено
    "остават слепи за човешката тъга."-жестока истина!
Random works
: ??:??