kras (Красимир)
8 9
30 sept 2006, 16:34

*** 

  Poesía
716 0 2

Когато нощ се спусне над града,
и един по един угасват прозорците
остават слепи за човешката тъга.
Сред тишината свещена се чува ридае,                       
някой тихо молитви мълви         
да не изгуби скръбната си вяра.                                     
Утре насъщен хляб на масата да сложи,                             
децата  да не ходят гладни и боси.   

© Красимир Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • има нещо в това есе...
  • Много вярно е стихчето!Поздрави!"Утре насъщен хляб на масата да сложи,
    децата да не ходят гладни и боси."тъжно и искрено
    "остават слепи за човешката тъга."-жестока истина!
Propuestas
: ??:??