30 sept 2006, 16:34

***

Poesía

972 0 2

Когато нощ се спусне над града,
и един по един угасват прозорците
остават слепи за човешката тъга.
Сред тишината свещена се чува ридае,
някой тихо молитви мълви
да не изгуби скръбната си вяра.
Утре насъщен хляб на масата да сложи,
децата да не ходят гладни и боси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ЧАР (Чавдар Кунчев)

има нещо в това есе...

2006-10-01T05:59:44+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много вярно е стихчето!Поздрави!"Утре насъщен хляб на масата да сложи,
децата да не ходят гладни и боси."тъжно и искрено
"остават слепи за човешката тъга."-жестока истина!

2006-09-30T19:03:29+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9