***

30.09.2006 г., 16:34 ч.

Поезия

827 0 2

Когато нощ се спусне над града,
и един по един угасват прозорците
остават слепи за човешката тъга.
Сред тишината свещена се чува ридае,
някой тихо молитви мълви
да не изгуби скръбната си вяра.
Утре насъщен хляб на масата да сложи,
децата да не ходят гладни и боси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

***

Искате да прочетете повече?

Предложения