kras (Красимир)
8 9
30.09.2006 г., 16:34 ч.

*** 

  Поезия
675 0 2

Когато нощ се спусне над града,
и един по един угасват прозорците
остават слепи за човешката тъга.
Сред тишината свещена се чува ридае,                       
някой тихо молитви мълви         
да не изгуби скръбната си вяра.                                     
Утре насъщен хляб на масата да сложи,                             
децата  да не ходят гладни и боси.   

© Красимир Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • има нещо в това есе...
  • Много вярно е стихчето!Поздрави!"Утре насъщен хляб на масата да сложи,
    децата да не ходят гладни и боси."тъжно и искрено
    "остават слепи за човешката тъга."-жестока истина!
Предложения
: ??:??