17 нояб. 2006 г., 12:09

***** 

  Поэзия
535 0 9

   Страх ни е, не можем да обичаме,

       а искаме да бъдеме щастливи,

        с лъжи сърцата си разбиваме,

   “Обичам те” - трудно го изричаме!

     Мечти, захвърлени  нанякъде,

      в стремежа си да бъдем първи.

       Грешим... Нека да прощаваме,

            а не да пазиме гърбa си.

       Горим... но лед е във душите,

            кладата гореща гасне

       и в пепел паднали сълзите,

         стават ледени кристали.

         Надежда, вяра и любов...

       са нужни, за да си простим,

        пречистени, в един живот,
     да можем заедно да продължим.

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??